Нашата Европа. Български представи за своето и чуждото 1870-1945

След политическите промени през 1989 година и особено след разширяването на Европейския съюз на изток, терминът „европеизация“ отново стана важен. В сегашния контекст той често се свързва единствено с процеса на присъединяване към ЕС, което води до опростяване и пренебрегване на историческия аспект. По-широко разгледано, понятието е използвано в Югоизточна Европа още от XIX век и основният му акцент е върху необходимостта да се установят отношенията между „същинска Европа“ и нейната югоизточна периферия.

Текущите проучвания се фокусират върху социокултурните аспекти на историческото "европеизиране" на България от края на XIX до средата на XX век. Те показват какъв образ за Европа възниква в градската култура у нас - едновременно желан и чужд, представен по различни начини. Отношението към тази „Европа“, както тогава, така и днес, носи амбивалентност и чувство за непризната любов. Антиевропейските нагласи през XIX век и началото на XX век, а също така съвременният скептицизъм спрямо ЕС са резултат именно от това усещане. Погледът назад към историята на "европеизирането" може да предостави ценни прозорци за разбиране както настоящето, така и бъдещето; той ще подчертае както разликите между миналото и настоящето, така и сходствата в начина ни на приемане или отношение към „Европа“.