Кръстьо Мирски - театрал европеец. Избрано

Кръстьо Мирски е роден на 29 януари 1920 година в София. Той завършва драматичния отдел на Висшата школа за музикално и театрално изкуство в Париж, където изучава актьорско майсторство, а също така Академията за музикално и театрално изкуство във Виена с фокус върху режисура (от 1938 до 1942). Посещавал е курсове по актьорско мастерство при театъра на Луи Жуве и лекции в Държавната театрална школа в Мюнхен. Придобива докторска степен по театрознание от Кьолнския университет през 1943 година. Дебютът му се осъществява с постановка на "Майстори" в Народния театър през 1944 година. Работи като асистент-режисьор (от 1943 до 1944) и режисьор в Народния театър (между 1945-1957 и отново между 1960-1978), както и като режисьор в Държавния театр Варна (от 1944 до 1945). Отговаря за ръководството на Народния театър за младежта между 1957 и 1960 г., а също така е заместник-председател на Съюза на артистите в България от 1967 до1970 г.

Преподава сценични упражнения и история на театъра във Държавната театрална школа още от началото си през времето около войната (включително периода след това). По-късно става преподавател по актьорско майсторство и режисура във висши учебни заведения, включително ВИТИЗ, където започва да преподава професионално след като получава титлата професор през двете години между '48-а г. А между '56-а - '57-а служи като заместник-ректор там. Освен това той участва активно като един от основателите на Учебния театр “Кр. Сарафов”.

Славата му идва благодарение на редица успешни постановки, сред които са "Сън в лятна нощ" от Уилям Шекспир, "Дон Карлос", "Мария Стюарт" – Фридрих Шилер, "Тартюф" – Жан-Батист Молиер, "Нора" – Хенрик Ибсен, "Професията на госпожа Уорън" – Джорджа Бърнард Шоу; освен тях - „Ревизора“ – Николай Гогол; „Лес“ – Александър Островски; „Сенки“ - Михаил Салтиков-Шчедрин; „Вуйчо Ваньо” - Антон Чехов; „Васа Железнова” - Максим Горки; “Трета патетична” - Никифор Пагодин; адаптации по произведенията “Под игото”, “Казаларската царица”– Иван Вазов ; “Свекърва” - Атанас Страшимиров ; ”Снаха”- Гео Милев ;„Гераците“-Елин Пелин , както много други творби.

Професионалният път нa Кръстьo Мирcки e удостоeн c множество национални награди ипочести.
Той умира на четвёрти август деветнадесета седемдесет-втора година în Sofia .