Фройд

Фройд, като предполага съществуването на независим "деструктивен инстинкт", поставя въпроса как цивилизацията успява да упражнява контрол върху него. Той смята, че основният метод е чрез "инжектиране" или интегриране на значително количество агресия в егото на индивидите. Целта е тази агресия да бъде отклонена от външния свят и пренасочена към Аз-а. По този начин се извършва двойно пренасочване на агресията. Инстинктът за смърт първоначално е насочен срещу самия човек и неизменно печели, тъй като всеки един от нас умира в даден момент. Въпреки това, докато сме живи, той до голяма степен изразява своята форма навън под формата на агресивност: най-напред спрямо нежеланите влияния около нас; след това, проявявайки се като "садизъм", който помага за доминирането над сексуални обекти; и трето, по отношение на личности или ситуации, които възпрепятстват желанията на егото. Все пак цивилизацията частично канализира тази деструктивна сила навътре; тя става част от Супер-егото и води до чувство за вина, което поражда самоосъждане, себеомраза и стремеж към самонаказание.