Влюбеният облак

Приказките се предават, за да изразят мъдростта. В този момент нейните думи създават фантастични светове, в които доброто и злото, истината и несправедливостта, красотата и уродството във всичките си многобройни форми се борят за господство, стремейки се към възстановяване на първоначалната хармония. По този начин приказното слово става мелодия, която звучи и обявява омагьосващата симфония на Битието:
Дервишът седна под кипариса. Извади тръстиковата флейта от пояса си и започна да свири. От дупчиците на флейтата като че ли излетяха дървета, сякаш бяха вътре в инструмента и дервишът просто ги изпускаше навън. Тези дървета, планини, реки и пътища паднаха в другия край на света – в една пустиня без нито река, нито път или дърво. И така там се появиха планини, покълнаха дървета, заплуваха реки и прокараха нови пътища. Нарекоха тази земя Флейта.