Чудомир - непризнатият класик и неопознатият народопсхиголог

Чудомир, който изглежда сякаш с лекота и артистичен усет създава своите персонажи, всъщност прониква дълбоко в техните грешни души. Той страда от всеки неприятен жест и произнесено обидно слово, като става пленник на бурните им емоции и потайната параноя на тези примитивни, недоразвити индивиди – селските неудачници, които се трансформират в градски парвенюта. В него се натрупват мъка и тъга при всяка среща с тях или при всяко ново превъплъщение; сигурно е гневен и скърбящ докато ги възпроизвежда, но вместо да изпитва омраза, той проявява любов. И въпреки болката си, той смее безспирно и силно – дори когато е затиснат от печал или страданията го задушават до отчаяние. Неговият смях остава жизнерадостен, макар да има нюанси на присмех или подигравка; все пак той запазва своята светлина и чистота като един вид очистителна сила.