Въведение в теорията и практиката на църковната музика

Основният труд на Хрисант Мадитски, озаглавен „Голяма теория на музиката“, е публикуван в ръкопис през 1814 година. Този важен текст отразява усилията на трима музикоучители и експерти по певческата традиция - Хрисант, Хурмузий и Григорий, и играе ключова роля за развитието на балканската (византийска) църковна музика. Влиянието на новите времена върху църковнопевческото изкуство води до създаването на Новия метод за записване на нововизантийската (новогръцката) музика. Работата на тези трима специалисти слага основите за напредък във всички области на църковната музикална теория, без да се отхвърля предходното знание. Поради тази причина Новият метод може да бъде разглеждан като връхна точка в развитието на византийската музика; той е разработен с цел усъвършенстване на старото наследство, вземайки под внимание принципите и стандартите на западноевропейската музыкална теоретична практика. Такъв исторически процес има специфични характеристики в контекста на източноправославния балкански регион и заслужава подробно проучване.
д-р Мария Капетаниу