История на рая Том II: Градината на насладите

Въпреки че края на ХХ век е изпълнен с песимизъм, историята на християнството е наситена с миленаристични идеи в много по-голяма степен, отколкото обикновено осъзнаваме. Много хора са вярвали, че Христос ще се върне на земята и ще управлява хиляда години заедно с възкръсналите праведници. Най-накрая човечеството щяло да намери щастие, а злото – смъртта и грехът – щели да изчезнат.

Тази концепция, основана на пророчествата от Стария Завет и Откровението на св. Йоан, била оспорвана от свети Августин и дълго време забравена. В края на ХІІ век обаче тя отново оживяла благодарение на калабрийския монах Йоахим Флорски, чийто пророчески визии се разпространили в цяла Европа. През различните исторически периоди миленаризмът приема разнообразни форми: Томас Мюнцер, Йохан от Лайден, Кампанела и Журийо описват един светъл бъдещ свят; според едни той щял да бъде наложен чрез сила, а според други – мирно. Христофор Колумб също мечтаел за разширяване на християнското царство „от последните дни“ навсякъде по земята. Пилигримите в Северна Америка през 20-те години на XVII век имали желанието да превърнат този регион в център на Христовото царство - стремежът им станал част от американската идентичност.

С времето миленаристките надежди започнали да придобиват светска форма и се трансформирали в идеология за напредък: Пристли очаквал хилядолетното блаженство като следствие от Френската революция. Именно традицията на миленаризма вдъхновила Пиер Льору — основателят термина "социализъм", който заявил: „Христовото царство представлява обещаното бъдеще тук.“

След труда си „Една история на рая. Градината на насладите“, Жан Делюмо — членка Академията за надписи и художествена проза (Académie des inscriptions et belles lettres) и хоноруван преподавател във Колеж дьо Франс — продължава задълбочения анализ относно стремежа към щастие сред западното християнство. По-рано той разглеждал страховете („Страхът в западния свят. XIV–XVIII век“) както и начините за справяне с тях („Успокоение и защита: Изповед та опрощение“).