Речник на книжовния български език на народна основа от XVII век (върху текст на Тихонравовия дамаскин)

Речникът на книжовния български език с народен произход от XVII век представлява първия значим труд в сферата на българистиката и славистиката, който систематично представя лексикалното богатство на новобългарските дамаскини. Езиковият стил на новобългарската дамаскинска литература играе важна роля в развитието на българския език, тъй като за пръв път след времето на Кирил и Методий възстановява връзката между писмения и говоримия език. Книжовният идиом от XVII век съчетава елементи както от традиционния архаичен език, така и от живото използване във всички аспекти: фонетика, морфология, синтаксис и лексика. Речникът научно обработва цялостната лексична и граматична информация относно езиковите факти и я представя в тълковните определения и индексната част за всяка статия. По този начин той предлага ценен материал за изследванията по историята на българския език, историческа лексикология и диалектология. Освен това може да бъде полезен при анализи по сравнителна граматика на славянските езици, акцентология или сравнителна история на литературните славянски езици.