Гео Милев и трагиката на националната съдба

Стъкленото око на Гео Милев все още ни наблюдава от откритите и незатворени гробове, които представляват духовната и физическата уязвимост на България. То напомня, че човешкият дух не може да бъде подчинен на насилието и произвола. Също така припомня Вазовата мисъл "Не се гаси туй, що не гасне". Това око потвърдява, че поезията остава вечна, когато е израз на дълбоки чувства – вик и екстаз, буря или мелодия на народния дух. Страшното Геово око символизира трагичната национална съдба на българите и чрез него служи като безкраен прозорец към безсмъртната традиция в българската поезия.