Психология на източната религия

Религиозните теми играят ключова роля в творчеството на К. Г. Юнг, особено в по-късните му произведения. Основното постижение на Юнг е осъзнаването, че общата архетипна основа на различни религии представлява дълбочинно съдържание на човешката душа. Това ново разбиране ни позволява да оценим традиционните ценности и да вдъхнем нов живот в остарелите форми. Настоящият том (втора част от единадесети том на Събраните съчинения на Юнг) включва коментари и предговори към източни религиозни текстове, като акцентира върху основните противоположия и паралели между западната и източната култура.

Тук е поместен и предговорът към И Дзин, който има значимо значение за цялостния принос на Юнг, тъй като въпросът за гадаенето се свързва с неговия концепт за синхроничността. Никой не оспорва ненаситността си; напротив – той я приема за свое право без да осъзнава, че едностранчивото хранене на душата може да доведе до сериозни нарушения в равновесието. Тази ситуация представя болестта на съвременния човек от Запада, който няма намерение да се успокои докато не разпространи своята алчност по целия свят.

К.Г.Юнг