Мъртвите момчета не могат да танцуват

Изследването "Мъртвите момчета не могат да танцуват" предлага провокативен поглед върху трагичните последици от хомофобията, разглеждайки влиянието на двойните табута – хомосексуализма и самоубийството сред млади мъже на възраст между четиринадесет и двадесет и пет години. Обществото често отказва да признае връзката между осъждането на хомосексуалността и високата честота на опити за самоубийство при младите хора, които са смятани за гейове от техните връстници.

Авторите Мишел Доре и Симон Лажьонес изследват как етикетирането като хомосексуален влияе върху индивидите и тяхното поведение, установявайки, че дори хетеросексуални лица, подозирани в това отношение, попадат в рисковата категория за самоубийства. Те предлагат решения за предотвратяване на тези трагедии.

Книгата "Мъртвите момчета не могат да танцуват" следва да бъде включена във всяка образователна програма в училища и университети. Тя ясно показва, че хомофобията представлява сериозен социален проблем и подчертава необходимостта от действия с цел спасяване живота на младите хора.

Според книгата самоубийствата не трябва да се разглеждат единствено през призмата на индивидуалната психология; те са свързани със социалната интеграция. Чрез интервюта, вдъхновени от работата на Доркхейм относно самоубийствения акт и концепцията за стигматизация според Ървинг Кофман, Доре и Лажьонес представят задълбочена типология на младите гейове. Нуждата им от превантивни мерки звучи като важен сигнал към обществото.