Действие и реакция: Житието и битието на двойка думи

Каква е причината да твърдим, че в ежедневието си нетърпимите обстоятелства предизвикват реакции? Как биолозите са стигнали до концепцията за взаимовръзката между живия организъм и околната среда, разглеждайки я през призмата на взаимодействието? Защо терминът "абреакция" бе въведен, а по-късно забравен от ранната психоанализа? Какво разбираме под понятието реакционна политика?

Когато заявяваме, че нацисткия тоталитаризъм е бил отговор на комунистическия тоталитаризъм, не рискуваме ли да го оправдаем? Думата "реакция" и производните ѝ служат както за причинно-следствени обяснения, така и за разбиране чрез емпатия. Те ни идват на ум при търсенето на решения на нашите собствени проблеми. Но самият този език не създава ли допълнителни трудности?

Тези размисли вдъхновяват известния швейцарски литературен критик Жан Старобински (роден 1920 г.), който изследва интелектуалното развитие на термина "реакция" и неговите вариации през различни исторически периоди. Неговото произведение започва с трактовките му от схоластичната традиция и завършва с актуалните ни въпроси относно прогреса – без което политическата реакция остава немислима.

Старобински се опира на работите на редица философи (Аристотел, Лайбниц, Кант, Ницше, Ясперс), учени (Нютон, Биша, Клод Бернар) и писатели (Дидро, Бенжамен Констант).