И гениите грешат

Книгата ясно демонстрира на читателя, че научните открития - които обикновено се представят като окончателни - са резултат от дълги и трудни търсения, включващи грешки и заблуди. Само си представете колко време е било нужно на човечеството да се освободи от убеждението, че Земята е абсолютно неподвижна в космоса. Галилей споделял, че законите за свободното падане, които днес изглеждат очевидни, години наред го подвеждали към неверни заключения. Установяването на факта, че всички тела падат с еднаква скорост било изключително трудно и противоречало на непосредствените ни възприятия. В наши дни твърденията за кухата вътрешност на Земята предизвикват усмивка у нас; но известни учени някога били убедени в тях.

Кант имал мнение, че Слънцето постоянно гори със сяра и въглища и затова бил загрижен относно запасите от кислород там. Дълго време хората смятали, че златото може да бъде създадено чрез химически процеси – не само алхимиците участвали в такива опити. Великият Нютон често прекарвал нощите в лабораторията си, изморен след отчаяните усилия да произведе злато.

Дори през 20-ти век един прочут немски физик вярвал, че е постигнал успех в това начинание. Като разгледам част от историята на науката с тази книга, осъзнавам колко по-вълнуващо е да проследим пътя до откритията вместо просто да разглеждаме техния финален вид.

Смятаме ли вече за минало времето когато сме вярвали например как мишките произлизат от тинята на река Нил? Искаме да вярваме също така ,че модерната наука няма място за фантазии или неточности – притежаваме прецизни измервателни инструменти (например най-точният часовник би могъл да изостава едва една секунда за стотици милиарди години) и бързи компютри.

Но две почти невероятни истории от нашето време показват обратното: науката предпочита да игнорира тези неудобства и рядко ги обсъжда. Много учени участници в съмнителните експерименти всъщност били жертви на собствените си желания.

Затова можем основателно да се запитаме дали принципните теории като тези за произхода на Вселената или живота са правилни — особено когато известните учени уверено ги предлагат без достатъчно доказателства. Логично е зад подобни теории стои необходимостта внимателно анализиране спрямо научно подкрепени открития; ще останем изненадани колко много несъответствия могат да бъдат намерени там.

Една история прекрасно демонстрира как традиционният начин мислене може лесно да попречи даже и най-умния ум da достигне простичък (истинен) ответ: Английският богослов Ричард Бентли работел върху проповед свързана с християнската идея под светлината на Нютоновите разкрития относно движението нa планетите. След разговор с него Нютон получил вдъхновение...

Бентли зададeл важен въпрос относно неподвижността nа звездите във небесния простор: Как при взаимното привличане не падаха тя c звезди?
Нютон предложил обяснение… Но учтивият проповедник настоявал…

Следствие той стигнал до извода ,че такъв модел можело d a e наложен само веднъж...

В крайна сметка Nьютон приел неговото заключение... Но никой не подозирал чак доколко дълбоко била залегнала концепцията zа неподвижността сред ученото общество!