Около Умберто Еко: Семиотика и идентичност

Ако в континуума присъстват линии на тенденции, независимо от това колко неочаквани и мистериозни са те, не можем просто да изразяваме каквото ни хрумне. Съществуването може да изглежда безсмислено, но то притежава смисли; макар че тези смисли не са задължителни, те определят забранени направления. Някои истини остават неизказани. Независимо дали са били споменавани в миналото, впоследствие сме се сблъскали с очевидности, които доказват, че предишните твърдения вече нямат място.

Когато говорим за съществуването на линии на съпротива, това не означава непременно наличието на универсални закони в природата. Хипотезата за общите закони (или конкретен закон) е само един от начините да реагираме на появата на съпротивление. Твърдението за наличие на линии на съпротива показва единствено, че езикът не конструира битието напълно ново: той го изследва и открива винаги нещо предварително установено (но "предварително установено" не значи завършено или цялостно). Дори ако битието е повредено, все пак ще има някакво платно с основа и нишки, чиито структури продължават да съществуват въпреки многобройните недостатъци.

Линиите на съпротива представляват именно това "предварително установено". Появата им е най-близкото до концепцията за Бог или Закон илюзията пред всяка форма първична философия или теология.
Умберто Еко