История на българските империи

Според Димитър Х. Попов, идеологиите претърпяват изкривяване от държавата и в нея самата. Такъв е случаят и с комунистическата "идеология", която през XX век се трансформира в имперска доктрина на Русия, насочена към агресия, подчинение и унищожаване на различни етноси и нации.

В периода между 1989 и 1995 г., Димитър Х. Попов активно участва в политическия живот на България. Като привърженик на БЗНС "Врабча" и последовател на Димитър Гичев, той работи за обединението на дълбоко разделеното земеделско движение.

Димитър Х. Попов е автор на почти 500 статии, обзори и анализи по теми като демографските процеси у нас, рекламата, пазарната икономика и геополитиката. През 1993-1994 г. той оформя политическия профил на вестник "За Търновска конституция", като във всеки брой представя своята позиция. Неговите публикации включват: „Транспорт в търговската мрежа“ (колектив), 1982 г.; „Жельо Желев - марксист, дисидент, президент“, 1991 г.; „Легенда за Самуил“, 1995 г.; „Истината винаги е горчива“ (в два тома), 1997 г.; „Българският национализъм“, 2000 г.; както и „Дългата нощ“, публикувана през 2002 година.

Работейки над книгата си "История на българските империи", Димитър Х. Попов пише непрекъснато в продължение на седемнадесет месеца след четиригодишна подготовка за изследванията си. В този мащабен труд той разглежда историята и съдбата на българския народ през последните двадесет три века до съвременността.