Патешки приказки. Приказка първа

В тишината на нощта, обгърнат от самота...
Страхът се разпръсква...
Дъжд от влага покрива свежите следи...
Къде си ти?
Очите мълчат, изпълнени с несигурни сълзи...
Всяка капка,
с листата пред теб те свързва!

В този свят-лабиринт!

Сгъни листата в лодка
от платна на бебешки пелени
и с нея отплавай
в Морето на сълзите!
Пусни веслата в страха!
Луната е знак.
Прегърни бриза с тях
И нищо, че боли!

А когато достигнеш пустинен бряг,
където денят изоставя веслата.
Платната треперят от раните на слабостта,
в купчина пера,
ти сплети перата с болката!
Всеки крилце,
поръси със златист пясък!

Разпервай крила!

Ела при мен и полети
и макар да тежат,
осветли крилете си
в Морето от сълзи!
Този простор ще бъде дом.
Луната предлага уютен подслон,
но носи в себе си
Морето от сълзи!
Днес можеш да летиш,
но преди да възправиш криле,
с усмивка сниши се
и целуни морето.
Ела при мен и полети -
няма да усещаш болка;
Морето от сълзи ще ти дарява крила.

Ела при мен и полети!