Пътешествие по Екватора

Времето се струпва само върху себе си и става все по-гъсто. Паметта ми постепенно преобразява седемнадесетте месеца прекарани в "Нулева ширина" в един единствен миг, изпълнен с опустошителна интензивност, през който изживях почти всичко възможно. Станах свидетел на раждането на деца и смъртта на хора. В океана срещнах дълбокото спокойствие, бурите и ураганите. Прекосих пустини, езера, блата и джунгли... Плувах по реките и изкачвах планински върхове. Изпитах мира и преминах през войната. Смях се до сълзи и плаках безутешно. Чувствах радост, разочарование, тъга, страх от смъртта, еуфория и отчаяние.

Майк Хорн живее за да реализира мечтите си. Затова един пролетен ден оставя любимата си жена и две дъщери на брега зад себе си с намерение да обиколи света - самостоятелно следвайки екватора. Независимо дали пеша, с пирога или платноходка, или пък с велосипед – той преминава три океана и два континента по тази невидима линия без да се отклонява повече от четиридесет километра.

В своето повествование той споделя как човек може да се свърже с природата достатъчно силно така че тя да му позволи да продължи напред – понякога успявайки , а друг път не толкова много. Например в девствената бразилска гора той е ухапан от змия; остава ослепял няколко дни в полусъзнание без яснота относно опасността от отровата.

Но най-голямата заплаха идва именно от човека чрез неговите конфликти: Майк Хорн попада под ареста при бунтовници в Африка които го осъждат на смърт; чудо е как успява да избяга на косъм.

Какъв е целият този риск? За него това означава стремеж към сбъдването на мечтата му – още по-дълбока връзка между човека и природата. Тази невероятна история ни показва човек изпълнен със страхове но също така очароване and страдание - който въпреки всичко винаги продължава напред.
Роден през 1966 година в Йоханесбург (Южна Африка), Майк Хорн носи духа на приключението у себе си; живее във ферма в Швейцария заедно със съпругата Кати και техните две дъщери Джесика и Аника."