История на бъдещето

Странният кораб се приближаваше към него и с всяка изминала секунда, Филип все повече изпадаше в удивление. Нещото изглеждаше като едно цяло; не личаха никакви сглобки или съединителни части, а повърхността му бе безупречно гладка – нямаше видими отвори или прозорци.

Въпреки перфектната си гладкост, той не отразяваше слънчевата светлина, а по-скоро я поглъщаше. Когато акостира, горната част на странния обект започна да се разцепва сякаш някой беше налял киселина точно в средата й...

...Колкото повече го наблюдаваше, толкова по-трудно ставаше за Ина да прикрие своето вълнение. Тя трябваше да го придружи на предначертания му път и беше добре подготвена да му разкаже всичко случило се след неговата смърт до момента. Не желаеше внезапно да натовари Филип с информация – имаше много неща, които щяха да бъдат трудни за приемане от него и той все още се питаше дали е луд.

- Искаш ли пак войните да се завърнат?! - избухна внезапно мъжът със сините очи. - Никой тук на тази проклето планета няма идея какво е "война"! Никой! Няма никого, който знае какво значи причиняване на болка! Всеки е непознат с чувството на страдание от друг човек! Ако бях върнал това знание, рано или късно пак щяхме да стигнем до този момент! Не разбираш ли? Земята е чиста! Без пороци, без омраза и насилствена смърт – защото никой дори не подозира за тяхното съществуване! Още ли не проумяваш?! Сега можем да започнем отначало! Отново!!!