Старобългарска литература. Христоматия

Старобългарската литература се формира и развива в пределите на българската държава от края на IX век до средата на XVIII век. Въпреки че времевият и пространственият контекст частично очертават това явление в културната история на България, за да осмислим напълно неговата същност, е необходимо да го свържем със средновековното европейско словесно изкуство, което е белязано от утвърдяването на християнските ценности. Тази литература представя примери за християнски поведение чрез образите на светци, апостоли и мъченици, които служат като модел за възприемателите да развиват добродетели и по този начин да искупят греховете си и заслужат вечен живот като праведници. Освен универсалните теми старобългарската литература разглежда специфични проблеми през различните си периоди - произхода на славянобългарското писмо, заслугите на св. Кирил и Методий и техните ученици, както и въпросите около византийското и османското робство. Особено интересно е съдържанието на богомилските текстове у нас, които имат разпространение не само в България, но също така в Италия, Франция и целия православен свят. Ясно е, че българската литература между IX-XVIII век притежава свои характерни черти, което я поставя като уникален културен феномен в рамките на европейската цивилизация.
Ваня Мичева