Мечо Пух/ Златни детски книги

Къщичката на Пух в ъгъла
Когато бяхме съвсем малки,
Вече сме на шест години.

Предговор
Ако сте имали възможност да прочетете друга книга за Кристофър Робин, вероятно си спомняте, че той е притежавал лебед (или може би лебедът е принадлежал на него - не съм сигурен). Този лебед носеше името Пух. Това беше преди много време и когато се разделихме с него, запазихме името, защото мислехме, че вече не му трябва. След това, когато Плюшеното Мече изрази желание да има собствено и интересно име, Кристофър Робин без колебание предложи "Мечо Пух." И така стана. Сега след като ви разказах за Пух, ще продължа с останалата част.
Не можеш дълго да живееш в Лондон без посещение на зоопарка. Някои хора при влизане през ВХОДа бързо преминават покрай клетките и стигат до ИЗХОДа. Обаче най-добрите отиват директно при любимото си животно и остават там. Затова Кристофър Робин винаги се насочва към полярните мечки в зоопарка; прошепва нещо на третия пазач отляво и вратите се отключват. После двамата обикаляме тъмни коридори и катерим стръмни стъпала, докато достигнем специалната клетка. При отключването й изскача кафяво рунтаво същество с радостния вик: "О, Мечо!" Кристофър веднага го прегръща. То носи името Мечо – чудесно име за мечка! Но смешното е, че не можем да си спомним дали ние нарекохме Мечо по името на Пух или обратно. Преди знаехме точно как стоеше въпросът... Тъкмо стигах до тук и чух гласчето на Прасчо:
- Ами аз!
- Скъпи ми Прасчо - отвърнах му -, цялата книга всъщност е за теб!
- Но тя е за Пух! - извика той недоволно. Разбирате ли? На Прасчо му завижда защото смята, че големият предговор ще бъде само посветен на Пух. Разбираемо е – всички обичаме Puh , но много важни моменти принадлежат именно на Pigs Piglet пропуска някои от тях.. Защото трудно можеш да вземеш Puh със себе си в училище без всеки да забележи; но понеже Pigs Piglet e толкова мъничък – побира се даже в джоба ти – успокояващо e просто да го потупаш когато започнеш а сумата два по седем например… По принцип доста умения научава поглеждайки мастилницата– така получава далеч повече познания отколкото самият Puh ; макар последният няма нищо против подобна ситуация . Както казва той : “Някой са интелигентни , други пък не …”
И както става традиция всички другите започнаха огорчено: “Ами ние!” Така че предполагам най-добре би било ако прекратя написването Предговораси направя крачка напред към книгата.
А.А.М