Духовната свобода/ Учението на суфиите

Терминът "суфий" произлиза от арабската дума "сафа", която се превежда като "чист". Суфиите са хора, които са пречистени от невежество, суеверия, догматизъм, егоизъм и фанатизъм. Те също така се освобождават от ограниченията на касти, религии, раси и националности. Във всички исторически периоди е имало суфии; независимо че те са живели в различни региони по света и говорят различни езици или принадлежат на различни вероизповедания, между тях винаги е съществувала дълбока връзка - осъзнаването, че пътят към Бога преминава през любовта и самопознанието.

Иная Хан описва три възможности за човек в неговото търсене на себе си. Първият вариант представлява пътя на невежеството. Този маршрут следват онези индивиди, които живеят под влиянието на сетивата си. Страданията от земните желания водят до адски опитности по време на тяхното пътуване.

Вторият маршрут е този на отдадеността – пътя чрез любовта. Суфиите вярват, че няма значение дали обичаш друг човек или Бог; важното е да достигнеш висше ниво в любовта и да застанеш пред Владетеля ѝ.

Третият вариант е мъдростта – достижение само за малцина. Търсещият овладява своето тяло и умствени нагласи и изгражда свой собствен вътрешен рай с радост и блаженство.

Всеки трябва да избере един от тези три пъти; обаче най-достъпният за повечето хора остава именно Пътя на Любовта.

Скритото става видимо благодарение на своя контекстуален противоположност; но понеже Бог няма подобна противоположност, той остава невидим. Неговата светлина не може да бъде уловена в проявления свят по начин който я прави разпознаваемa.
Джелал уд-дин Руми