Век и краевековие

Темата за позитивизма и декаданса в българската литература през XIX век, както и аспектите на ориентализма и културната идентичност, е централна в тази книга. Взаимоотношението между Ориента и Оксидента (като тук вторият термин се отнася основно до Европа) представлява проблематичен тематичен стълб. Без да се стремят към пълнота, различните статии предлагат разнообразни интерпретации на Ориента, разглеждайки динамиката му със Запада, като постоянно променят ролите на субекта и обекта. В този контекст Ориентът е представен като вредна ментална нагласа (например при Каравелов и Ботев), обсъждана чрез редица свои културни символи (както показва спора между Иван Богоров и Добри Войников). Освен това той се възприема като медитативно спокойствие или нирвана (видяно например в съзерцателното наслаждение на "калоферските момци" от Константин Огнянович или в тиха уединеност на Нешо Бончев). Накрая, концепцията за Ориента е определено подценена като примитивен колективизъм, който ограничава индивидуалността на хората с произход от Запад или Север.