Марин Върбанов 1932-1989

Името на Марин Върбанов е символ в обновлението на текстилното изкуство през 60-те и 70-те години на XX в. не само в България. Той вписва българския художествен текстил в онези световни процеси, които водят до обновление не само на изкуството на текстила, но и на пластичните изкуства като цяло. Влиянието му върху развитието на художествения живот не се ограничава само с личните творчески постижения. Създадената от него школа насочва и ръководи много ученици от три континента - Европа, Австралия и Азия. Художникът е и онзи учител, който възпитава своите ученици (днес повечето от тях също като него са преподаватели) да мислят авангардно, глобално, универсално, да материализират идеите си в силно въздействащи мащабни пластични образи.
На фона на впечатляващото творческо и педагогическо дело на Марин Върбанов смущава фактът, че все още липсват достатъчно публикации, които да го популяризират. Сравнително малко са публикациите и на български език в неговата родина: каталози от негови изложби, статии в специализирания и ежедневния печат по различни поводи. Все още най-солидните издания са на френски и китайски език: те съдържат илюстрации на негови творби и няколко есета със спомени за него.
Настоящото издание цели да представи неговото забележително дело и да илюстрира творчество, чиито образци са пръснати по света. С творби на Марин Върбанов днес се гордеят обществени сгради, музеи, галерии и частни колекции в Европа, Америка, Азия и Австралия. Колкото нерадостен, толкова и показателен е фактът, че съвсем малка част от тях днес е запазена в България.
Настоящата публикация е разработена въз основа на критични статии и рецензии от български и чужди автори, каталози от изложби, видео материали, диапозитиви, спомени на негови близки, ученици и съратници, както и на личния архив на автора. Заслуга има най-вече галеристът от гр. Оряхово Нейчо Савчев. Целта й е да впише в обществената памет образът и творчеството на магьосника в текстила - проф. Марин Върбанов и да отдаде заслужена почит към една изключителна личност, към българина, който нареди името си сред големите световни творци.

„Марин Върбанов не принадлежеше единствено на България, но и на Париж, и на Китай. България го бе родила. Франция му дари сцената, на която той да утвърди своя талант, а Китай - той бе неговата духовна родина, тъкмо тук той съзря и тук приносът му беше най-значим."
Сю Дзян, Шъ Хуей

„Един странен пътник, необичайно деликатен за балканските нрави, тръгнал от изконните начала на българската духовност, преминал през тайните на източната гност и модерния дух на Париж, се завръща отново при нас като път и памет - път за търсещите и памет за постигналите вечност..."
Проф. Светлин Русев