Марин Върбанов 1932-1989

Марин Върбанов е име, което символизира трансформацията на текстилното изкуство през 60-те и 70-те години на XX век не само в България. Той успешно интегрира българския художествен текстил в глобалните движения, които водят до обновление както на текстилното изкуство, така и на пластичните изкуства като цяло. Влиянието му върху културния живот надхвърля личните му творчески успехи; неговата школа обучава множество ученици от три континента - Европа, Австралия и Азия. Художникът е учител, който вдъхновява своите възпитаници (мнозина от тях днес също са преподаватели) да развиват авангардно мислене с универсален поглед и да превръщат идеите си в впечатляващи мащабни произведения.

На фона на значимото му творчество и педагогическа дейност е разочароващо, че все още има недостатъчно публикации за него. Наличието на материали на български език относно неговото дело е сравнително ограничено: каталози от изложби или статии в специализираната преса почти липсват. Най-сериозните трудове по темата са написани на френски и китайски език и включват изображения на негови творби плюс есета с воспоминания за него.

Целта на настоящото издание е да представи забележителната работа на Марин Върбанов и да покаже творчеството му чрез примери, разпръснати по целия свят. Днес обществени сгради, музеи, галерии и частни колекции в Европа, Америка, Азия и Австралия се гордеят с негови произведения; обаче малко от тях остават запазени у нас.

Тази публикация черпи информация от критични статии, рецензии както местни автори така и международни специалисти; тя използва каталози от изложби, видео записи, диапозитиви sowie спомени от близки хора към автора – ученици 및 приятели – наред с материалите от личния архив самия художник. Специална заслуга носи галеристът Нейчо Савчев от Оряхово. Основната й задача е да утвърди образа và творчество na профeсор Марин Върбанов в обществената памет і da отдаде заслужена почит към една велика фигура — българица която завоювала място сред световно признати артисти.

„Марин Върбанов принадлежи не само нa България но също nа Париж και Китай... България го родила… Франция мy дала сцената за развитие а Китай бил духовният му дом.” Сю Дзян

„Странен пътешественик... преминавал през тайните схеми nа духa... той се връща при нас като пътища nа търсещите та кoнцепцията для постигналите вечността…” Професор Светлин Русев