Билет за връщане

Вече три часа вървяхме по пътеката към границата. Дъждът се усилваше, а вятърът също не беше лек. Бях уговорил водача да ме преведе срещу 1000 франка. Докато се опитвахме да пробием през храстите, той спомена, че ще бяга с мен, тъй като има роднини в Германия. Изведнъж спря и ми каза: „Ето я браздата. Ще дойдем друг път, защото кучетата са на свобода и вероятно ще стрелят.“ Не от смелост, а от страх за бъдещето си реших: „Не, аз няма да се връщам!“ Водачът не знаеше какъв опит имам - зад гърба си носех 80 боксови мача и никога не съм отказвал битка. Той каза: „Добре – следвай шума на реката; тя ще те заведе до Сърбия.“ Разстоянието между ждрелото на река Ерма и френския ми паспорт бе около 3000 километра и щях да прекарам още 20 дни.

До този момент два пъти посетих френското посолство. Първият път получих покана да бъда информиран за правото си на френско гражданство поради кръвна връзка с Франция. Втория път поискаха документ за самоличност след две години военна служба; консулът обаче ми отвърна, че паспорта мога да получа само във Франция и добави с явна насмешка: „Не мислете, мосю Чеков, че Франция би обявила война на България за вас!“ Тогава осъзнах колко важно е свободата - тя не се подарява.

Божидар Чеков е роден в дунавския град Лом и преминава в София на десетгодишна възраст, където завършва Полиграфически техникум „Юлиус Фучик“. Публикувал е първоначално във вестник „Трудово дело“, орган на трудовите войски, както и във "Народна младеж" и "Народна армия". През март 1966 г., Божидар става най-младият автор публикуван през месецa при конкурса организиран от "Вечерни новини". Активно спортуващи печели награди от юношески шампионати по бокс.
След окупацията на Чехословакия от СССР през '68-ма година , която потушава надеждите вдъхновени от Пражката пролет из целия Източен блок , Божидар успява да избяга във Франция . Завършва Полиграфически институт “Естиен” в Париж , а над четиридесет години работи в печатната индустрия . Награждаван е многократно за активното участие гражданските дела докато постигнал успешната кариера . Бил е съдебен заседател получил златния медал ”Почтеност”, редовно пише до падането Берлинската стена дисидентското списание “Бъдеще”, ръководено Ценко Барев .