Царска България (1879-1946)

"Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)

През последните 145 години това е единствената книга, която разглежда историята и структурата на българския владетелски двор, заедно с биографиите на ключови фигури. Читателят получава своеобразна енциклопедия за Третото българско царство, а родната историческа наука се обогатява с ново изследване, което играе важна роля в съвременната историография.

Темата за монархията у нас все повече преодолява възприемането й като нещо табу или екстравагантно. Въпреки че преди 1944 г. социалните условия не подкрепят този интерес, темата продължава да бъде значима както в обществения живот, така и в медиите. След Втората световна война „царското“ почти напълно попада под забрана и научното изследване по тези въпроси остава привилегия основно на историци и писатели близки до властта.

С настъпването на промените през 1989 г., тази табуизация прави темата още по-значима и привлекателна. В издателската индустрия се появяват множество ценни книги; обаче наред с тях има много второстепенни произведения с ниско качество и повърхностен анализ. Под влиянието на масовостта на подобни текстове читателят често остава с впечатлението, че темата е достъпна за всеки любител без необходимост от задълбочени познания.

Последното десетилетие показва значителна промяна в тази практика и поставя „царския въпрос“ сред важните аспекти на съвременната ни историография.

„Царското“ най-накрая трябва да намери своето място не извън обсега на анализа, а именно чрез проучвания и тълкувания. Наследството от „царска България” изглежда относително ясно или поне така желаем да вярваме; предпочитайки знанието пред произвола от внезапни изменения във властта. Постепенното дистанциране от миналото може да помогне за консолидиране на народа около знанията вместо повърхностния интерес. Целият труд цели систематизиране на информацията и подпомагане дебатирането."