Гръцки отци на църквата. Том 1

Не всеки е способен да размишлява за Бога. Това не е умение, което се придобива лесно и не е достъпно за всички. Освен това, подобни размисли трябва да се правят в подходящ момент и пред правилните хора; важно е да знаем кога и колко.

Способността да разсъждаваш по тези въпроси притежават само онези, които са преминали през личен опит и са напреднали в духовното си развитие, пречиствайки душата и тялото си. За нечистия човек дори самият допир с чистото може да бъде опасен – както при слабо зрение слънчевите лъчи могат да навредят.

Кога можем да говорим за Бога? Когато сме успели да се освободим от външния хаос и когато нашето ръководство не бива замесвано с неподходящи или заблуждаващи образи, така че красотата на истинските писания не страда от примеси на безобразие.

Св. Григорий Богослов отбелязва в „Първо слово за богословието“, че съществува знание за Бога чрез догматични истини, а също така умозрение наречено богословие. То възстановява у човека неговия разумен първообраз; обаче пълната красота на благородството идва от свише – единствено благодарение на светлината Божия можем стабилно да водим нашите размисли относно Него.

В текста на Св. Григорий Палама из „Триади в защита на свещенобезмълвстващите“ се казва още: Не смятай очите на душата като проста мисъл; те познават небесните богатства чрез опитност. Разумът преобразува сетивното в логично разбиране, но просто представяне или мислене няма как да заместят реалния опит – например ако никога не си виждал град, той остава непознат независимо колко много го описват другите ти.

По подобен начин отношението към Божествени истини изисква повече от просто интелектуално осмисляне; нужно е лично преживяване - само тогава можеш истинския дар от Божественото.

Сборникът включва произведенията на Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Григорий Нисийски, Св. Дионисий Ареопагит, Епископ Йоан Скитополски и Преподобни Максим Изповедник.