Лицемерието на властта

Демокрацията трябва постоянно да опровергава идеята, че управляваните всъщност не упражняват властта си, подобно на това как религията оспорва физиологията и тъжната истина за смъртността на човека. Реализмът няма място в демократичния процес. В него индивидът е призован да пожертва живота си в името на изкуството, да се отдръпне от реалността, да затвори очи и уши, а вместо сетивата си да следва разума – само така ще настъпи светлина, ще оживее духът и изкуството ще триумфира. Съвременната демокрация представлява чудо, което изисква силна вяра и въображение за своето осъществяване. Тя е комбинация от театралност и лицемерие.