Маските на Бога Т.2: Източна митология

Във втория том на четиритомника „Маските на Бога“, който представлява основния труд на Джоузеф Кембъл в областта на сравнителната митология, той анализира източната митология и нейното развитие през последните пет хиляди години в контекста на религиите на Египет, Месопотамия, Индия, Китай и Япония. Докато западните религии акцентират върху концепциите за добро и зло, източните се концентрират върху обещанието за вечен живот. В „Източна митология“ авторът извършва дълбочинно проучване на различни мисловни модели и начини за изразяване.

Кембъл обсъжда „митът за вечното възвръщане“, който остава актуален в живота на Изтока и приема множество установени форми, които периодично се повтарят през вековете. Циклите около слънцето, промените в луната, годишните сезони и ритъмът между раждане и смърт демонстрират чудото на безкрайното възкресение като същностна част от природата във Вселената. Съществува известният древен мит за четирите епохи – златна, сребърна, бронзова и желязна – който описва света като преминаващ през упадък от доброто към все по-лошо положение. Накрая този цикъл завършва с хаос само за да се възроди наново с свежестта на цвете; така времето никога не спира да тече.

Така че няма какво да бъде постигнато нито от Вселената, нито от човека чрез индивидуални действия или усилия. Тези личности, които са свързали идентичността си със своето физическо тяло и неговите желания ще открият болезнеността във всичко около тях поради преходността му. Обаче онези които успяват да достигнат неподвижната точка на вечността — централния принцип около който всичко (включително самите те) се движи — могат да приемат реалността такава каквато е; те я преживяват като величествена и удивителна. Следователно основната задача пред индивида е просто да играе своята роля без опозиция или грешки — както правят небесните тела или живата природа — а след това ако имат желание може да настроят ума си така че собственото им съзнание да се слее с вътрешния принцип на цялото.

Джоузеф Кембъл