Албигойци и катари

Албигойската ерес, която се проявява в Южна Франция през XII и XIII век, всъщност представлява само локален аспект на значително по-широко хетеродоксално движение - катарството. Важно е да подчертаем, че това не следва да бъде наричано ерес в традиционния смисъл на термина; по-скоро става дума за религиозна система, коренно различна от християнството. Албигойците и катарите използват терминология, много близка до тази на католическата църква, което вероятно обяснява защо са били възприемани като „еретици“. В контекста на вече установената традиция ще продължим с подобен подход, но уточняваме, че целим да представим последователите не просто като отклонение от християнството, а като част от съвсем различна религия. Всъщност корените на катарството са дълбоки както исторически така и географски и е разумно да предположим, че то би могло да се утвърди като една от основните световни религии.

До наскоро широката публика нямаше достъп до източниците относно учението на албигойците и катарите. Поради факта, че повечето материали са написани на средновековен латински език те изискват специализирани познания. Книгата „Латинска патрология“ на Мин съдържа множество извори, а ръкописите от колекцията “Доат” в Националната библиотека предлагат редица интересни данни. Не можем да поставяме под въпрос тяхната стойност; обаче техните автори най-често са католици или нотариуси свързани с инквизицята – хора изпитвали неприязън към катарската общност. Дори когато различните свидетелства си противоречат или не бъдат опровергани от оскъдните хетеродоксални текстове които притежаваме , произходът им предполага известна доза недоверие към тях или поне необходимостта да ги разглеждаме като непълни…