Древните българи, Шумер и Вавилон

Много читатели ще възприемат тази книга като продължение на предишните две – „Древните българи и пирамидите“ и „Загадките на Земята и древните българи“, а вероятно ще имат основание за това. Въпреки това, трябва да подчертая, че тя освен общата тема за древната българска култура включва и редица уникални характеристики.

Вавилон е привлекателен обект на внимание за летописци, историци, археолози и любители на необичайни явления. Това не е случайно, тъй като той представлява наследник на богатата шумерска цивилизация в Месопотамия. Няма друг древен град-държава с толкова много чудеса – от Вавилонската кула (Етеменанки) до Висящите градини и внушителните стени на града с височина 16 метра. Статуята Истукана пък впечатлява със своите размери - 27,60 м висока и 2,76 м широка. Всички тези забележителности са свързани с легендарния Навухудоносор II от династията на хуните-българи, който е споменат в Старозаветната Четвърта книга на царете наред с хрониката за българската държавност „Именник на българските кханове“.

Историята не познава случайности; всяко събитие има свои причини и закономерности, които можем да разберем при задълбочено проучване. Древнобългарските държави са били доминирани от духа; техният народ - трако-киммерийците вярвали в наличието на божествена искра у всеки индивид. Вместо просто да се молят Богу, те се стремели чрез делата си да достигнат неговото величие и хармония между човека и света около него. От тази перспектива митът за строежа и падението на Вавилонската кула придобива нов смисъл – Етеменанки става символичен израз на непреклонния човешки дух в опитите му да докосне невъзможното.