Освобождението 1877-1878

В контекста на предишните руско-турски конфликти, които бяха обусловени от традиционната руска експанзивна политика по Източния въпрос, войната през 1877—1878 г. се отличава с липса на агресивност. Всъщност, до последния миг царското правителство полага усилия да избегне нежелания конфликт. Решението за участие във войната не произлиза от значителни промени в мирните инициативи след Кримската война (1853—1856), а е основно повлияно от мащабите на българската национална революция.

Ако разгледаме хронологията на тези ключови събития, ще възникнат множество въпроси, относно които историческата литература все още не предлага ясни и открити анализи. Един такъв въпрос е защо Русия обявява война на 12 (24) април 1877 г., но военните й части стъпват на българския бряг три месеца по-късно? Това забавяне предоставя време на противника да укрепи отбраната си и води до загубата на десетки хиляди руски военнослужещи.

Как можем да разберем факта, че 40 дни след „Манифеста" издаден от император Александър II и само 16 дни преди преминаването през Дунав главното командване няма окончателен план за провеждане на операцията? Не е ли странно тогава вместо планираните 130 000 души в Предния отряд под командването на ген. Й. В. Гурко да настъпят едва 12 500 воини и почти без артилерия?

Защо Русия подписва двустранния Санстефански мирен договор точно на 19 февруари (3 март) 1878 г., след като предварително бе заявила намерение да разреши проблема единствено със съгласието или участието на своите партньори в Съюза между тримата императори или другите Велики сили?

Какво налага политически театър по време Берлинския конгрес, когато представителите на Великите държави вече знаеха как ще бъде преразпределена картата na Балканите в тяхна полза?

Накрая, дали не е крайно време концепцията за динамичното взаимодействие между руската армия и българското националноосвободително движение да бъде утвърдена като фактор определящ демократичния и освободителен характер именно тази последна руско-турска война?

Авторыте зад настоящото издание – второ такова вследствие публикувания труд "Възкресението na България през 1878 г.", искат проучването посочените тематики освен интереса сред широк кръг читатели да привлече вниманието и към изследователи, които дълго време са били ръководени от романтични мотиви при изучаването nа това важно събитие в новата история nа България.