Тракийската Атлантида: Прародината на траките кн.1

Смятам, че в бъдеще българският народ ще се върне към своите корени. Древната праистория от 7000 години представлява по-голямата и вероятно по-ценна част от неговото съществуване. Значителен дял от народа никога не е напускал тези земи, нито пък е идвал отвън...

Нека да не си поставяме непосилни цели при търсенето на сложни въпроси – кога е започнал животът, кога маймуната се е трансформирала в човек и дали изобщо това е станало; кога примитивният човек се е превърнал в homo sapiens и дали изобщо някога са съществували диви хора или историята на цивилизацията всъщност разказва за технологията за извличане на ресурси и тяхното преобразуване в “оръдия на труда”. Ако вземете у съвременния човек машините му и инструментите за производство, спокойно можете да го наречете дивак. Нека освободим праисторията от подобни тежки размисли; тя има свои собствени проблеми. Те започват с райските места, където природата – грижовна майка – помага на първоначалните хора да открият своя "обетован край" и с ограничените си човешки възможности сами да изградят условия за уседнал живот. Този момент бележи началото на развитието на местната култура сред населението. Неин роден дом е Поречието около величествена река от миналото – древния Хеброс, известен още като "Козята река", а днес познат като Марица./.../ Петър Детев