Операция "Марсов венец"

Изкушението да разпознаем реални личности в персонажите на "Операция 'Марсов венец'" е изключително силно. Авторът обаче ясно заявява, че "всичко в тази книга произлиза от неговото въображение и всякакви съвпадения с действителни лица и ситуации са случайност". Ние не трябва да се поддаваме на заблудата, тъй като някои от събитията и фигурите, описани в романа, напомнят за скандали и известни личности от близкото минало. Важно е да отбележим, че авторската фантазия е допълнила или изменяла фактите; затова този динамичен роман не може да бъде считан за документален. Документални обаче остават духът на времето, мутренската атмосфера и диалозите, които рефлектират езика на зрелия социализъм – всичките цинизми и двуличие сред политици, олигарси, магистрати и служители на реда.

Силна черта на произведението е отсъствието на морализаторство – авторът не осъжда открито своите герои дори когато всички те попадат в категорията "отрицателни". Лесно е да критикуваш другите; по-трудно е да останеш дистанциран наблюдател. Именно това трудно решение взема писателят. Главните персонажи генерал Смилов и килърът Йото със сигурност няма да стигнат до рая, но са представени с цялата им човешка сложност и противоречивост. Ако можем изобщо да говорим за положителен герой в историята, то това би било дете с "пеперудена болест", уязвимо към болезнената среда около него. Позволявам си смело да интерпретирам този образ като символ на крехкото бъдеще във възходяща линия между злокобната обстановка. Въпреки всичко финалът предлага пречистваща надежда.