Живата метафора

Студиите, които ще имате възможност да прочетете, произлизат от семинар, проведен през есента на 1971 година в Университета в Торонто под егидата на Катедрата по сравнително литературознание. Искам да изразя своята искрена благодарност към професор Сайръс Хемлин, който беше мой домакин там. Проучванията продължиха да се развиват и обогатяват чрез лекции, които представих впоследствие в Лувенския университет и Парижкия университет - Х, като част от моя Семинар за феноменологични изследвания; последната стъпка бе в Чикагския университет, където бях във "Джон Навийн" катедра.

Всяко от следващите проучвания разглежда специфична перспектива и представлява съставна част от цялостния контекст. В същото време всяка работа е сегмент от единно предварително зададено направление: то започва с класическата реторика, преминава през семиотиката и семантиката до херменевтиката. Преходът между различните дисциплини следва реда на свързаните лингвистични единици: думата води до фразата и накрая дискурса.

Реториката на метафората приема думата за основна референтна единица. Заради това метафората попада сред дискурсивните фигури с една дума и е определена като троп по аналогия; тя функционира чрез преместване и разширение на значението на думите си; тълкуването й зависи от теория за заместването.

На първоначалното ниво са позиционирани двете първи студии.
Първата работа - "Между реторика и поетика" - е посветена на Аристотел.”
Пол Рикьор