Византийското богословие през XIV в.

Тази книга изследва ключовата тема на византийското богословие през XIV век – концепцията за Божествените енергии, която достига своята завършеност по време на паламитските спорове и играе основна роля в учението на Православната църква. Авторът предоставя доказателства чрез открити документи, че тези спорове оказват влияние и в България, като предлага хипотеза относно църковнополитическия контекст на тяхното отражение у нас.

Изследването разглежда също как томистките текстове са възприети във Византия през XIV век и реакцията на местното богословие спрямо тях. Тома Аквински не се счита само за един от значимите западни теолози, а като основен представител на римокатолическата доктрина. В противоречие с неговото учение, византийските критици анализират пътя, извървян от православната традиция, защитават своята религиозна идентичност и особеностите на своето богословстване. По този начин критиката срещу Тома представлява последния акорд на византийското богословие преди падането на империята. Дискурсът около Божествените енергии остава централна част от православната идентичност и до днешен ден не е загубил значението си.