Тайните игри 1914 - 1945

В играта с „кодираното шпионско съобщение“, А. Дълес изтъква, че има две основни аспекти: единият е умението да уловиш и запишеш информация от противниковата разузнавателна служба, а другият е способността да я декодираш. Според него не представлява особено предизвикателство да „прехванеш“ радиограма на врага – това може да направи всеки, който притежава необходимото оборудване. Въпреки това, самото дешифриране често се оказва по-трудно или дори невъзможно. Ако твоите разузнавателни агенции успеят да разберат кодовете, използвани от противника за записване на съобщенията му, те могат лесно да бъдат дешифрирани. Но вражеските служби прибягват до сложни ключове и алгоритми за шифроване и дешифриране, което принуждава техните опоненти да осъществяват специализирани шпионски операции с цел откриване на тези ключове и шифри. Някои от тези действия през първата половина на ХХ век са основа на настоящите очерци и биха могли да се считат за продължение на моите предходни книги – „История на разузнаването“ (2002) и „Легендарни шпиони на ХХ век“ (2009).