Черните флагове

В „Черните флагове“ Джоби Уорик представя задълбочен и обективен анализ на възхода и развитието на ИДИЛ, като акцентира върху историята на нейния основател – Абу Мусаб аз Заркауи. Той е осъден през 1992 г. в Йордания за конспиративна дейност и попада в затвора, където среща своя духовен наставник Абу Мохамед ал Макдиси, един от идеолозите на „Ал Кайда“. След освобождаването си през 1999 г., благодарение на амнистия, той заминава за Пакистан и след редица приключения пристига в Ирак. Именно там се проявяват лидерските му качества и организационни способности. Неговата групировка, наречена „Ал Кайда в Ирак“, бързо набира сила чрез самоубийствени атентати и подбуждане на етнически конфликти, дори достига до моменти с публично показване на обезглавявания; впоследствие Осама бин Ладен официално се дистанцира от него.

След смъртта на Заркауи при въздушен удар през 2006 г., постът е поет от Абу Бакар ал Багдади – професор по ислямско право. Организацията сменя името си първо на „Ислямска държава в Ирак“, а после - „Ислямска държава в Ирак и Леванта“. В последните глави ще научите как ИДИЛ успява да се разрастне толкова значително и защо привлича многобройни доброволци сред упадъчната политическа и икономическа обстановка в Ирак и Сирия.

Уорик прави впечатление със своят неутрален поглед към инвазията на САЩ в Ирак и негативните последствия от нея, както също така разглежда опитите някои американски служители да манипулират ЦРУ с цел предоставяне на оправдания за действията им. Често читателят може да усети нуждата да спре за момент, но определено книгата заслужава вниманието ви до самия край. Джоби Уорик действително е изработил наградата Пулицър!