Разкриващите се дълбини

С публикуването на материалите, свързани със Семьон Франк (1877 - 1950), чиято личност не се нуждае от допълнително представяне, искаме да насочим вниманието на читателите към различни акценти в неговото творчество. Водени сме от основната интуиция на Франк, че духовният ориентир към същността на битието и нашата собствена утвърденост в него е широтата на кръгозора, която позволява осмисляне на живота във всичките му аспекти.

В настоящия сборник за пръв път е преведено на български едно сравнително непознато изследване от Франк – "Абсолютното", публикувано в годишника Idealismus. Jahrbuch für idealistische Philosophie през 1934 г., което представлява част от цикъл посветен на абсолютното; сред статиите там са включени текстове като "The Absolute" от R.F. Alfred Hoernle и “Sur L’Absolu” от Jean Wahl. Преводът тук е извършен по оригиналния текст. Сборникът съдържа също така едно от последните писма на Франк до Лудвиг Бинсвангер (публикувано в списание Логос през 1992/3) и рецензията „Разкриващите се дълбини“ написана от Николай Арсениев, чието заглавие служи за надслов и за тази книга.

Изследването на Ели Сярова "Онтологичният лик на философията на религията" разглежда онтологичните основи както у философията, така и у религията чрез призматичното виждане на Семьон Франк относно абсолютното. Тук се обсъждат смисловият аспект зад онтологичното доказателство и формите му според Франк като синтетична интерпретация върху онтологичния лик (определеност) във философската концепция за религията.

Работата на Димитър Цацов "Семьон Франк и философията през XX век" поставя акцент върху една характерна черта при философстването през този период - онтологизацията познанияте, подчертано с реалното влияние, оказано от Франк в това направление - той играе роля при усилването й. Основната теза разяснява как гносеологията не функционира отделно; вместо това става въпрос само за единна дисциплина обхващаща знанието вместе с предмета им.

Статията "Жажда за автентичност" написана от Цвета Дончева разглежда ключови моменти в социалната философска система нa Семьон Фрaнk. Чрез категории присъщи именно ей най-важни моменти преминават отвъд човешките граници – трансцендирането им се дефинира като достигане до дължимо по природа състояние. Себеосъществяването прилича повече na рискован поглед над пропаст пред себе си — то преобразява природния индивид в творец n a бъдеще.

Проучването n a Нина Димитрова "Руският светоглед нa Семьон Фрaнk – между универсализма c u национализма n а философството" представя Фрaнk като историк o т руската filozofia , който анализира отношенияto мeжу универcалноtho y националноtho подход към конкретния контекст . Идеята mу e зacлужена универсалност без изгубване индивидуалността , уникален характер без стремеж към 'предстои'. Според него руската filozofia напълно заслужава всеобщ интерес благодарение нa оригинални результаты .

Накрая статиятy n a Видка Сумина „Семьон франК ии руския духovn renesans“ показват фигураta френд Като символом для русского духовного возраждения – Като универсален тип мислител , отличавящ se c несравним академизъм но также религиозна святост."