Symbolism

Терминът "символизъм" за първи път е използван през 1886 г. във връзка с поезията на Стефан Малларме и Пол Верлен, но бързо намира приложение и в изобразителното изкуство, където реалистичното представяне на природата отстъпва място на въображаеми сънища с психологически, сексуални и мистични теми.

Символизмът представлява широко международно явление, особено разпространено във Франция. Художници като Гюстав Моро и Одилон Редон се отказват от реализъм, натурализъм и импресионизъм, за да запълнят платната си с езотерични и често еротични визии. Вместо светлите пейзажи на Моне или откровените работнически сюжети на Курбе, символистите черпят вдъхновение от литературни произведения, Библията и гръцката митология за предаване на опити свързани с любовта, страха, мизерията, смъртта, сексуалното пробуждане и неосъщественото желание.

Настоящата книга включва творби на Едуард Бърн-Джоунс, Пювис дьо Шаванес, Густав Климт , Джеймс Аббот МакНийл Уистлер , Гюстав Моро , Одилон Редон и много други артисти; тя показва голямото влияние и интензивност на символизма.