За смъртта и умирането

Д-р Елизабет Кюблер-Рос (8 юли 1926 – 24 август 2004 г.) е родена в Швейцария и е известна психиатърка, хуманист и съосновател на международното движение за хосписни грижи. В своята влиятелна книга „За смъртта и умирането“ (1969 г.) тя представя за първи път петте фази на скръбта, през които преминават хората, когато се изправят пред края на живота си.

Кюблер-Рос е написала 24 книги, които са преведени на 36 езика. Тя предоставя утеха на милиони индивиди, сблъскващи се със собствената си смърт или с губенето на близък човек. Нейната всеотдайна работа с деца в терминален стадий, пациенти с СПИН и възрастни хора, както и други умиращи пациенти остава забележителна; основният й професионален принос е човечността в грижите за умиращите и значението на безусловната любов.

През 2007 година името й попада в Залата на славата, а списание „Тайм“ я поставя сред стоте най-влиятелни мислители на ХХ век. Наследството й продължава да бъде развивано от множество организации по света, включително фондацията „Елизабет Кюблер-Рос“.

Нейната книга разглежда опитите на терминално болните пациенти да живеят последните си дни. Д-р Кюблер-Рос уточнява, че става въпрос не толкова за страшни моменти, колкото за процеса чрез който тези хора могат да ни научат повече относно финалните стадии от човешкия живот — всички тревоги, страхове и надежди натрупани през него — като важен аспект от желанието им да напуснат този свят достойно.

В книгата присъстват историите на интервюирани пациенти споделящи своите чувства и очаквания. Срещането с тези дълбоки терзания предлага уникално преживяване; то може да бъде истински терапевтично: показвайки нови аспекти от работата на човешкия ум и разкривайки специфичните странички към съществуването – след което читателят ще се почувства обогатен и вероятно по-малко загрижен относно собственото си mortality.

Спокойната смърт според д-р Кюблер-Рос напомня падаща звезда - една светлинка сред многобройния космос проблясва само миг преди да потъне в безкрайната тъмнина. Терапевтичният ефект от това размислено разглеждане върху темата определено оставя трайно впечатление: завършваме последната страница умиротворени и изцелени.