Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава
Издателство: | Сиела |
Брой страници: | 408 |
Година на издаване: | 2020 |
Дата на издаване: | 2020-09-15 |
ISBN: | 9789542832454 |
SKU: | 98810010019 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 359 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 22 лв. |
Доц. д-р Ива Пушкарова е уважаван изследовател в областта на правото и преподавател по наказателно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в Академията на МВР, а също така е постоянен лектор в Националния институт на правосъдието.
Настоящата монография представя опита и вижданията й от периода 2012–2017 г., когато тя е била председател на Комисията по помилването, време, през което са реализирани реформи, признати от Европейския съд по правата на човека като най-добра практика.
Помилването се разглежда чрез задълбочен анализ на случаи след 1945 година, които за първи път са систематизирани за читателя. Чрез знания от различни хуманитарни области е разработена единна система от критерии за оценка относно приложимостта и вида помилване, решаване на конфликти с други юридически институции и определяне на най-справедливите алтернативи при сложни житейски обстоятелства. Книгата предоставя прозрения относно влиянието на правната система върху осъдените лица и предизвиква размисли относно значението на наказанието и поправянето чрез фокус върху конкретните човешки истории и процеси в сферата на правосъдието.
„Помилването не представлява прощение за извършеното деяние. То не освобождава осъдения от вината му; вместо това намалява или отменя репресивните мерки поради тяхната прекомерност – не защото те не са били основателно наложени или законови. Помилването няма отношение към личните симпатии към виновния; то е акт, който уважава висш принцип над формалната неизменчивост на наказанията.“
„Молителите образуват общност с непризната социална стойност. Тези индивиди живеят извън светлината общественото внимание, носейки със себе си ценен жизнен опит и моралност, каквито другите членове нямат. Техният опит представлява безценен ресурс за разбирането ни за човечността – условие необходимо за нейното съществуване. Личният им път потвърждава ползите от живот без престъпления; тяхното възстановяване би било социална победа заслужаваща признание и доверие във свят без повторения."
.
.