Право и модерност

Правото и съвременността – за какво точно право говорим и каква е неговата природа? За човек, обучен в юридическа традиция, подобни въпроси са забранени по подразбиране. Няма нищо „по-ясно“ от факта, че правото е това, което представлява. Освен това, в контекста на социалните явления, правото може да бъде посочено конкретно — буквално. Според френски професор от Сорбоната през началото на XIX век там не се изучавало гражданско право, а Кодексът Наполеон; следователно наличието на правото като емпиричен факт е ясно — става дума за обширни томове с кодекси и закони.

Ако разгледаме историческата перспектива обаче, ще видим, че тези дълги поредици от законови текстове не представляват вечна и основополагаща същност на правото. Освен това няма единодушие относно концептуалното определяне на такова очевидно понятие. В различни исторически периоди и социални условия под термина „право“ са разбрали множество разнообразия. Има още едно важно наблюдение: не е задължително законът да играе водеща роля като нормативен регулатор такъв какъвто го познаваме днес. Най-накрая става ясно, че именно в модерната епоха у нас формално се провъзгласява „върховенство“ на закона, докато реалността показва, че той остава извън централната част на социалния живот.

Професор доктор Иво Ангелов Христов е роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Той притежава магистърска степен по право и докторска степен по социология на правото от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, получена през 2003 година. От 2009 г., той работи като доцент във Философско-историческия факултет към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а от 2016 г., вече носи титлата професор.

Той е автор на четири монографии и многобройни научни статии и e бил депутат в 44-то Народно събрание.