Св. София Ч.1: Надписи-графити на кирилица и глаголица

В наши дни графитите се възприемат като разрушителни и антисоциални, но това е съвременната ни представа за тях. През Средновековието обаче те са изпълнявали функцията на словесна молитва и са били приемливи. Много от тези надписи не са дело само на млади хора от маргинални социални групи, търсещи начин да се изразят или да оставят следа, а идват от различни обществени слоеве. Графитите по стените на сгради са били често срещани сред миряните, духовниците и поклонниците, които записвали имената си с надеждата за спасение в свещеното пространство на църквата. Те представляват непредвидим текст – когато човек приближи до стената, трудно би предположил, че ще види написано нещо там. Вероятно през вековете празните стени винаги са вдъхновявали някого да напише или нарисува нещо върху тях, подобно на начина, по който работи днешният „Фейсбук”. По този начин стената става място за спонтанна самореализация и в известен смисъл функционира като социална мрежа. Целта на тази монография е да представи 91 графита написани с кирилица и един с глаголица, открити по балюстрадите, колоните и стенната облицовка в галериите на „Св. София”. За първи път тези записи бяха събрани и подробно проучени от доц. д-р Тома Томов - "жителят на Константинопол".