Българо-югославските политически отношения (февруари 1947 – октомври 1956 г.)

В резултат на Втората световна война, две държави с напълно противоположни позиции в международната политика заемат места една срещу друга. Това логично определя техните дипломатически възможности. Зад общата идеология „дружба и братство“ всъщност се крият прагматични цели и интереси. Различията в чувствителността към съветския фактор и зависимостта от него оказват влияние върху поведението на България и Югославия. Под прикритието на „идеологическото единство“, архитектите на съветската политика се опитват да оформят двустранните отношения според своята стратегия за влияние в Югоизточна Европа. Тази сложна мрежа от исторически условия, властови амбиции, политически стремежи и идеологически зависимости движат процесите, които формират българо-югославските политически отношения, както и развитието на важния македонски въпрос.

Настоящото изследване е опит да се разгледа дълбочината на събитията между двете страни през този период, като авторът поставя контекста на историческата реалност в Югоизточна Европа, която влияе върху тяхната взаимовръзка.

Книгата предлага задълбочен анализ на случилото се преди 1947 г., целящ да разясни как тези сложни и противоречиви политически взаимоотношения са били изградени.

Чрез проучването им можем по-добре да разберем динамиката не само между България и Югославия, но и самата Югоизточна Европа.

Димитър Петков е доктор по история с специализация в Белград относно дипломатическата история на региона след Втората световна война. Той е автор на множество статии за съветската политика в района както по време така и след войната, включително теми свързани с българо-югославските отношения.