Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград за Цариград

Иван Димитров Шишманов (1862-1928) е значима фигура в българската филология, литература и политика. Той е един от основателите на Висшето училище в София, сега познато като Софийски университет, и заема длъжността професор по литературна и културна история. Освен това, той е главен редактор на “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” и работи като редактор в списание “Български преглед”.

Като министър на народното просвещение, Шишманов реализира амбициозна програма за развитие на културата и образованието. Той организира създаването на множество културни институции, сред които Народния театър в София (1904), Етнографския музей (1906), Музикалното училище в столицата, Института за слепи хора и много читалища. Той е страстен защитник на българската национална идентичност и оставя значителен научен принос.

Известната историческа работа на Иван Шишманов съдържа дълга студия с извадки от дневниците или описанията на пътешественици като Соломон Швайгер (1578), Мелхиор Безолт (1584), Адам Вернер (1616), Павел Тафернер (1665), Савиюрюзинян (1786) и Граф Фериер де Совбьоф(1788).

В труда си той разглежда топографията на римския маршрут от Белград до Цариград през различните исторически периоди – античността, средновековието до новото време; знаменитите кервансараи; анализира общите черти между пътеписите; поведението на дипломатическите мисии спрямо християнското население в балканските територии под османска власт; както и начина на живот в градове и села включително облекло, обичаи и други аспекти.

Тази работа е публикувана в "Сборник за народни умотворения, науки и книжнина", книга IV през 1891 година, стр. 320-483.