Власт и видимост. Postscriptum

В лабиринта решавам да вляза през входа, обозначен с табела "Субект" - индивидът като активно и страдаещо същество, разгледано в неговото трансцендентално и метафизическо измерение. Преминавам през Събитието, което служи за знак и символ на извършителя на едно ужасно деяние, както и на наблюдателя или зрителя, който се идентифицира с него, но същевременно остава дистанциран от действието. След това следвам Хегеловата диалектика между господаря и роба – концепция за самостоятелността и зависимостта на самосъзнанието, а също така изследвам Беняминовата естетика на видимото като проявление на красотата, истинското и основното – всичко това представено по начин, който е скрито. В крайна сметка достигам публичните пространства на историята и визуалната култура - резултат от историческия контекст и геополитичното въображение. Но не онова възприятие на историка с предварителни предпоставки; вместо това става дума за опосредстваща инстанция в разбирането на настоящето чрез бъдещето към миналото – явление, което наричам хелиотропичния ефект върху историята според известна метафора от Бенямин. Преобразуването на историята и геополитиката във casus belli води до появата на нов (или може би не толкова нов?) феномен: войните за паметта и миналото — конфликтите които вече причиняват реални човешки страдания. Тези конфликти могат да предвещават края на сегашната цивилизация или раждането na нов етос and един различен живот.

Андрей Бунджулов