Българската литература през XXI век (2000-2020) Част 1

Тази книга, създадена с намерението да представи литературна история, всъщност ще бъде възприета като критическо изследване, тъй като времето от миналото все още оказва влияние върху настоящето.

Едно от първоначалните осъзнавания за мен беше нуждата да анализирам критичната практика на последните десетилетия. Изказвам се в качеството си на автор на над седемстотин рецензии на новоизлезли заглавия между 1995 и 2020 г., публикувани основно във вестник Култура. Прегледах повторно моите текстове и тези на други критици от различни медии, както и част от безкрайния поток читателски мнения в онлайн форуми и блогове. Осъзнах колко значителна може да бъде разликата между оперативната критика и оценката по линия на литературната история за едно единствено явление. Това наложи необходимостта да поставя под въпрос някои оценки, включително свои собствени. Критикът работи детайлно, докато литературният историк прилича повече на инженер, който трябва да свърже множество несъвместими части в цялостен механизъм. Понякога е нужно да пренебрегнеш добри автори или произведения, ако не успееш да ги впишеш в общата структура; друг път предвиждаш напред творби с по-слаби качества просто защото са необходими за завършването на важен компонент от целия механизъм. Въпреки това осъзнавам парадокса: книгата ми е написана с надежда за литературна история, но вероятността тя да бъде прочетена като критически труд остава висока, тъй като отражението й върху миналото продължава активно днес.