Социална политика: Държавна, общинска, фирмена

Темата за самостоятелното съществуване на социалната политика като научна дисциплина и учебен предмет вече не е актуална. Пропускът в научните изследвания, който позволи през първите десетилетия след Втората световна война социалната политика да се "икономизира" и "социологизира", вече е запълнен с важни теоретични разработки, доказващи нейното място сред другите обществени науки.

Уникалността на социалната политика като научно направление се проявява в две основни насоки: от една страна, тя разглежда обществените отношения през призмата на равенството, а от друга - използва мултидисциплинарен подход при анализа на социалните явления и процеси. Социалната политика черпи знания от различни области като демография, социология, икономика и право; обаче основният й интерес е насочен към социалните последици и проблеми свързани с тези области. Например, когато се обсъждат условията на труда и трудовите отношения, акцентът не е върху нормите или механизмите за регулиране им, а по-скоро върху неравенствата произтичащи от начина им на приложение.

Социалната политика има своя собствена история както в практиката така и в науката. Нейният обхват, принципи, функции цели и задачи са повлияни от икономическите периоди, демографските промени и идеологии. Неравенствата в обществото винаги са били във фокуса на социалнополитическите усилия независимо от интерпретацията им според защитаваните интереси. От времето на Платон и Аристотел до днешния ден остава актуален въпросът за бедността спрямо богатството — тяхната справедливост или несправедливост — както и допустимият предел за тяхното присъствие в обществото. Без значение какви идеологически нагласи доминират всяка форма на социална политика търси решение именно по този въпрос.