Мениджмънт: Наука и практика

Книгата е организирана по начин, който да бъде полезен за обучението на мениджъри, преподаватели и консултанти.

Управленската наука има дълга история. Въпреки че времето от нейното "официално" съществуване изглежда кратко в сравнение с други науки, тя напредва изключително бързо. Това развитие е свързано с динамиката на социалните промени и значителните научни постижения през XIX и XX век. Обширният набор от знания в управлението произтича и от хилядолетния практически опит, натрупан в концепциите на различни школи и направления.

Тази ситуация създава впечатление, че проблемите със социума или тяхното научно обяснение не са толкова сложни, колкото са били преди сто години. Многобройните изследвания и наличната литература допринасят за убеждението, че науката вече е достигнала връхната си точка в развитието си. Някои хора дори смятат, че тази област вече няма какво ново да предложи; те вярват, че настъпил е моментът за трансформацията ѝ в идеален универсален продукт чрез интеграцията с новите информационни технологии.

Вярвам в това - макар не точно така реализируемо - но трудно ще стане само с текущите научни резултати. На фона на тези "значими" открития установяваме ежедневно появяващи се нови нерешени въпроси. Лошите резултати обикновено идват там, където липсва информация. При тази действителност нуждата от напредък в науката и разработване на иновации за управление остава очевидна.

Днес разнообразието от изследвания представлява основа за обновяване на дисциплината. Съвременният поглед върху категориите като структури, функции и взаимодействия трябва да бъде анализиран спрямо техния актуален контекст – именно във връзка с единството на познанието в сферата. Добре дефинирани понятия постигнаха високи нива при първоначалното им формулиране; когато бъдат разгледани системно обаче характеристиките им могат да варират значително.

Тази логика зад развитието и настоящото положение на управленската теория послужиха като основа за написването на книгата. Основната идея е преходът между фундаментални знания към практическите приложения да се подчертае ясно.

Основните акценти при оформянето съдържат следното:
Първо: Целта (надявам се успешно осъществена) винаги трябва да стремеж към усъвършенстване – без претенции за абсолютна истина; целият материал предоставя цялостен подход представен последователно.
Второ: Дори най-теоретичните аспекти намират реално приложение; синергията между теорията и практиката предлага директен достъп до фундаменталните научни достижения.
Трето: Практическото насочване преминавайки от абстрактното към конкретизиране успешно присъства в разделите относно вземането на решения , организационни структури , иновации .

Не може всичко обсегнато проблематика независимо от усилията ни за всеобхватност; компенсирано чрез способността отделният случай (процес или явление) да се интерпретира като система със специфична структура . Разработените тематики служат достатъчно методологически примери . Чрез системния подход мениджерите могат самостоятелно да адресират всякакви индивидуални предизвикателства независимо дали те са включени или не сред материалa."