Принципът за разделение на властите

Проблемът за разделението на властите е сравнително по-слабо изследван в българската правна литература. Той е бил предмет на научно обсъждане във връзка с други въпроси на политическото и държавното устройство. Български автори като проф. Стефан Баламезов, проф. Любомир Владикин и др., творили преди преврата от 09. 09. 1944 г., в своите трудове са застъпвали тезата за необходимостта от разпределението на компетенциите между отделните титуляри на властта, за последователното прилагане на идеята на Монтескьо и Джон Лок в структурите на държавния организъм. След Втората световна война у нас се наложи формулата за т. нар. „единство на властта", която се възприе като официална теза на господстващата правна и политическа наука. Преодоляването на това наследство изисква и преодоляването на отношението към този фундаментален принцип на демокрацията. Кое налага изследването на проблема за разделението на властите?
Преди всичко с идеята за разделението на властите се увенчават усилията на мислители от други епохи да се поставят граници на държавата в отношението й с обществото и гражданина. Този принцип символизира степента на свободата в държавно организираното общество, той е сигурният критерий за тази свобода. Това е така, защото с него се гарантира спазването на определени правила, главното съдържание на които, се намира в общоприетите правни принципи и норми. С идеята на Монтескьо се регулират по нов начин отношенията между различни социални субекти, а също и между различните носители на конкретна, конституционно установена политическа власт. Разделението на властите е убедително доказателство за възможностите на правото като философски, политически и социален компонент, за неговата способност да съдейства за съхраняването на усъвършенстването на държавно обединеното общество, за насочването на демократичния процес към легално функциониране. Съвременната интерпретация на властноразделителния принцип е свързана с новите юридически атрибути на модерната държава, главното в които е гаранцията за правото, реализирана с помощта на трите власти. На тези проблеми е посветено настоящето изследване.