Принципът за разделение на властите

Темата за разделението на властите не е получила достатъчно внимание в българската правна литература. Тя е била разглеждана основно в контекста на други аспекти от политическото и държавното устройство. Български учени като проф. Стефан Баламезов и проф. Любомир Владикин, които са писали преди 9 септември 1944 г., са защитавали необходимостта от разпределение на правомощията между различните носители на властта, вдъхновени от идеите на Монтескьо и Джон Лок относно структурата на държавния организъм. След края на Втората световна война обаче се утвърди концепцията за „единството на властта", която стана доминираща в правната и политическа теория у нас. За да бъде преодоляно това наследство, е необходимо да се промени отношението към този основополагающ принцип на демокрацията.

Защо изследването на проблема с разделението на властите е важно? Първо, той отражава усилията през вековете да се установят граници между държавата, обществото и индивида. Този принцип олицетворява нивото свобода в организираното общество и служи като надежден критерий за нея. Разделението гарантира спазването на определени правила, чийто център представляват общопризнатите правни норми и принципи. Чрез концепцията разработена от Монтескьо по нов начин се регулират отношенията между социалните субекти и различните представители на конституционно установената политика.

Разделянето на властите демонстрира как правото може да функционира като философска, политическа и социална категория, способстваща за развитието и усъвършенстването общества под формата na съюзена държава с цел легитимност в демократичния процес. Актуализацият интерпретация относно разделянето na власти е свързана със съвременните юридически характеристики na модерната държава; ключово тук e осигуряването nа права чрез трите отделни власти . Настоящото проучване разглежда именно тези въпроси.